Шахматът е като живота - побеждава този, който умее да се бори по-добре! (Сервантес)
Румен Градишки
Copyright © 2008 Румен Градишки - All Rights reserved - E-Mail: gradichki@abv.bg
Румен Градишки
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
История на шахматната игра
Възникване на шахмата
Родината на шахмата е Индия. Играта е възникнала преди повече от 50 века. Първите достигнали до нас сведения са красиви легенди за една мъдра игра, която дава неизчерпаема енергия за ума, доставя радост и може да бъде утеха в превратностите на човешкия живот.
Запазени са ръкописи от 6-5 век пр.н.е. в древноиндийския епос “Махабхарата”, които са пи-сани на санскритски език. В тях се разказва за подобна на днешния шахмат игра, наричана “чатуранга”, което в превод означава “игра на четири части”. По-късно неименованието є се променя на “чатураджа” (“игра на четиримата раджи, царе”).
По това време фигурите са се местили по различен от днешния начин, например, офицерът е можел да прескача само през едно поле по диагонала, а при първоначален ход пешката се е движела само с едно поле напред. Тогава дамата все още не е съществувала.
По-късно се е появил вид на играта наречен “шатранджа” с наредени готови позиции, наричани табии, от които започвали да играят.
Най-древната легенда за шахмата разказва следното:
Един брахман (обикновен човек от народа) поискал от своя раджа (господар) скромно възнаграждение за това, че е измислил играта - да му дадет толкова пшеничени зърна, колкото показват 64. полета на шахматната дъска: едно зърно на първото поле, след това на второто поле две зърна, на третото - 4, на четвъртото - 8, и така ната¬тък да се удвояват зърната. Раджата се съгласил, но в крайна сметка бил за-труднен да изпълни обещанието си, защото се оказало, че общият сбор на зърната бил двайсетцифрено число
(18 446 744 073 709 551 615).
Тази легенда показва неограничените игрови възможности на шестдесет и четирите полета на шахматната дъска.
Запазени са ръкописи от 6-5 век пр.н.е. в древноиндийския епос “Махабхарата”, които са пи-сани на санскритски език. В тях се разказва за подобна на днешния шахмат игра, наричана “чатуранга”, което в превод означава “игра на четири части”. По-късно неименованието є се променя на “чатураджа” (“игра на четиримата раджи, царе”).
По това време фигурите са се местили по различен от днешния начин, например, офицерът е можел да прескача само през едно поле по диагонала, а при първоначален ход пешката се е движела само с едно поле напред. Тогава дамата все още не е съществувала.
По-късно се е появил вид на играта наречен “шатранджа” с наредени готови позиции, наричани табии, от които започвали да играят.
Най-древната легенда за шахмата разказва следното:
Един брахман (обикновен човек от народа) поискал от своя раджа (господар) скромно възнаграждение за това, че е измислил играта - да му дадет толкова пшеничени зърна, колкото показват 64. полета на шахматната дъска: едно зърно на първото поле, след това на второто поле две зърна, на третото - 4, на четвъртото - 8, и така ната¬тък да се удвояват зърната. Раджата се съгласил, но в крайна сметка бил за-труднен да изпълни обещанието си, защото се оказало, че общият сбор на зърната бил двайсетцифрено число
(18 446 744 073 709 551 615).
Тази легенда показва неограничените игрови възможности на шестдесет и четирите полета на шахматната дъска.
Много автори и изследователи на историята на шахмата дават погрешно обяснение за това, че играта е водене на военни действия. Има нещо вярно в това от гледна точка на съвременния вид игра на шах, но истината е друга. Шахматът е едно от най-великите творения на човешкия разум, възникнал е с появата на човечеството на Земята. В своя първоначален вид играта е пресъз-давала взаимоотношенията на планетите в Слънчевата система, а белият и черният цвят на полетата и фигурите символизират единството на “ин” и “ян” енергията във Вселената.
Освен широко разпространен в Индия, шахматът бил популярен и в арабския свят. Запазен е интересен ръкопис от 10. век. Съгласно легендата “Матът на Дилар” един арабски везир (господар), страстен любител на шахмата, имал жена на име Дилар. Веднъж, проигравайки цялото си състояние на игра на шах, той заложил Дилар в последната игра. Партията се развила много неблагоприятно за него. В положение, когато белите ги заплашвал на пръв поглед неизбежен мат, наблюдаващата играта Дилар извикала на везиря: "Пожертвай и двата топа, за да ме спасиш!".
Белите осъществили красива комбинация, с която спечелили партията.
През вековете шахматът станал достояние на много страни и народи. Неговото разпространение било подпомагано или възпрепятствано от значими исторически събития. Следи от тези събития, както и от влиянието на бита и културата на различните народи намраме в наименованието на фигурите и терминологията, свързана с играта.
Самата дума “шахмат” има арабски произход. Тя се състои от две части, означаващи на персийски език - “владетел” (шах) и “безпомощен” (мат). Изразът може да се произнесе “владетелят е победен”.
Откога се играе шахмат в България? Историческите сведения, запазени най-вече по руските земи, показват, че играта е била позната още преди основаването на българската държава през 7. век. Доказателство за това е наименованието “шахмат”, което има източен произход, докато в Западна Европа, във всички страни се използва само думата шах. Единствено в Испания, където мореплавателите са донесли играта по други пътища, има различно наименование.
Освен широко разпространен в Индия, шахматът бил популярен и в арабския свят. Запазен е интересен ръкопис от 10. век. Съгласно легендата “Матът на Дилар” един арабски везир (господар), страстен любител на шахмата, имал жена на име Дилар. Веднъж, проигравайки цялото си състояние на игра на шах, той заложил Дилар в последната игра. Партията се развила много неблагоприятно за него. В положение, когато белите ги заплашвал на пръв поглед неизбежен мат, наблюдаващата играта Дилар извикала на везиря: "Пожертвай и двата топа, за да ме спасиш!".
Белите осъществили красива комбинация, с която спечелили партията.
През вековете шахматът станал достояние на много страни и народи. Неговото разпространение било подпомагано или възпрепятствано от значими исторически събития. Следи от тези събития, както и от влиянието на бита и културата на различните народи намраме в наименованието на фигурите и терминологията, свързана с играта.
Самата дума “шахмат” има арабски произход. Тя се състои от две части, означаващи на персийски език - “владетел” (шах) и “безпомощен” (мат). Изразът може да се произнесе “владетелят е победен”.
Откога се играе шахмат в България? Историческите сведения, запазени най-вече по руските земи, показват, че играта е била позната още преди основаването на българската държава през 7. век. Доказателство за това е наименованието “шахмат”, което има източен произход, докато в Западна Европа, във всички страни се използва само думата шах. Единствено в Испания, където мореплавателите са донесли играта по други пътища, има различно наименование.
Стремежът да се направи играта по-динамична довел до промяна на правилата през вековете. Съвременния си вид шахматът е придобил през 15-17 век. Тогава офицерът е получил правото да се движи по цялата дължина на диагонала, а дамата е станала най-силната фигура, съчетавайки едно-временно движенията на топа и офицера. На пешката се разрешава при първия ход да бъде преместена през едно поле. Възниква потребност от въвеждане на рокада, която позволява един път по време на игра, царят да се премести от началната позиция на по-безопасно място на първия хоризонтал.
С развитието на книгопечатането през 15-16 век започват да се появяват първите шахматни трактати. Това са ръкописите на испанеца Лусена (1497 г.) и португалеца Дамиано (1512 г.), в които за първи път може да се видят зачатъците на дебютната теория. Започват да се организират шахматни състезания. Например през 1575 г. в Мадрид се е състоял турнир с участието на испанците Руи Лопес и Алфонсо Серона и италианците Джовони Леонардо и Паоло Бои. За срещите между тези шахматисти са запазени много интересни предания и легенди. Това не е случайно, защото двубоите се устройвали с голяма тържественост в царските дворци и били съпровождани с романтиката на рицарските турнири.
От епохата на Възраждането най-изявеното име е това на Джоакино Греко (1600-1634), който пътешествал много и успешно играел в Италия, Франция, Англия и други страни. Играта на Греко се отличавала със смели атаки, блестящи комбинации, ефектни жертви на фигури. Своите партии маестрото записвал с коментари. Ръкописът бил издаден след неговата смърт и оказал огромно влияние върху шахматната игра по това време.
Важен етап в развитието на шахмата е творчеството на великия френски шахматист и композитор Франсоа Филидор (1726-1795). През 1749 г. той публикува своя труд “Анализ на шахмата”, където разработва общи принципи на играта. Особено ценни са методите за игра с пешките и анализът на много ендшпили. Принципите на Филидор за пешeчните конфигурации са съхранили своето значение и днес.
През 1851 г. в Лондон е проведен първият международен турнир, с участието на 16 от най-силните шахматисти от всички европейски страни. До този момент като форма на състезание са съществували мачовете между двама противници. Победител в турнира става Адолф Андерсен (1818-1879), а неговата партия срещу Кизерицки е наречена “Безсмъртната партия”.
През 1858 г. Андерсен, който до този момент бил считан за най-силен, е победен в мач от гениалния американски шахматист Пол Морфи (1837-1884). След победите над всички най-изявени играчи в Европа, през 1859 г. Морфи се връща в Нови Орлеан, САЩ, отказва се от шаха и започва да се занимава само с адвокатска дейност. Победите на Морфи не били случайни. В основата на неговата игра били заложени важни принципи като: бързо и целесъобразно развитие на фигурите, завоюване на центъра, завладяване и игри по откритите линии. Важното е, че Морфи прилага всички тези принципи в тяхната съвкупност - тактика, която до този момент не била използвана от неговите противници. Морфи, както и Андерсен, официално не са носили званието световен шампион.
С развитието на книгопечатането през 15-16 век започват да се появяват първите шахматни трактати. Това са ръкописите на испанеца Лусена (1497 г.) и португалеца Дамиано (1512 г.), в които за първи път може да се видят зачатъците на дебютната теория. Започват да се организират шахматни състезания. Например през 1575 г. в Мадрид се е състоял турнир с участието на испанците Руи Лопес и Алфонсо Серона и италианците Джовони Леонардо и Паоло Бои. За срещите между тези шахматисти са запазени много интересни предания и легенди. Това не е случайно, защото двубоите се устройвали с голяма тържественост в царските дворци и били съпровождани с романтиката на рицарските турнири.
От епохата на Възраждането най-изявеното име е това на Джоакино Греко (1600-1634), който пътешествал много и успешно играел в Италия, Франция, Англия и други страни. Играта на Греко се отличавала със смели атаки, блестящи комбинации, ефектни жертви на фигури. Своите партии маестрото записвал с коментари. Ръкописът бил издаден след неговата смърт и оказал огромно влияние върху шахматната игра по това време.
Важен етап в развитието на шахмата е творчеството на великия френски шахматист и композитор Франсоа Филидор (1726-1795). През 1749 г. той публикува своя труд “Анализ на шахмата”, където разработва общи принципи на играта. Особено ценни са методите за игра с пешките и анализът на много ендшпили. Принципите на Филидор за пешeчните конфигурации са съхранили своето значение и днес.
През 1851 г. в Лондон е проведен първият международен турнир, с участието на 16 от най-силните шахматисти от всички европейски страни. До този момент като форма на състезание са съществували мачовете между двама противници. Победител в турнира става Адолф Андерсен (1818-1879), а неговата партия срещу Кизерицки е наречена “Безсмъртната партия”.
През 1858 г. Андерсен, който до този момент бил считан за най-силен, е победен в мач от гениалния американски шахматист Пол Морфи (1837-1884). След победите над всички най-изявени играчи в Европа, през 1859 г. Морфи се връща в Нови Орлеан, САЩ, отказва се от шаха и започва да се занимава само с адвокатска дейност. Победите на Морфи не били случайни. В основата на неговата игра били заложени важни принципи като: бързо и целесъобразно развитие на фигурите, завоюване на центъра, завладяване и игри по откритите линии. Важното е, че Морфи прилага всички тези принципи в тяхната съвкупност - тактика, която до този момент не била използвана от неговите противници. Морфи, както и Андерсен, официално не са носили званието световен шампион.
Съвременна история на шахмата
Световните шампиони
Първият световен шампион се нарича Вилхелм Щайниц (1836-1900), който през 1866 г. побеждава в мач Андерсен, а през 1886 г. немския майстор Цукерторт. Щайниц е голям шахматен теоретик. Вижданията му за шахматното изкуство и учението за позиционната игра са изложени в “Съвременно ръководство по шахмат”, излязло през 1889 г. Като слабост в неговото учение може да се изтъкне фактът, че той се е стремял да прилага своите принципи независимо от типа на позицията на дъската и от динамичните особености на всяка една ситуация.
През 1894 г. Щайниц е победен от 26-годишния Ласкер. Победата на младия Ласкер била посрещната много резервирано от шахматния свят, но той успял много скоро да докаже, че с право носи званието “световен шампион”, побеждавайки в много силни турнири.
Емануил Ласкер (1868-1941) е философ и математик. Той възприема всичко най-добро, създадено от Щайниц, и е първият шахматист, който разглеждал зад направените ходове човека, чиято мисъл ги осъществява, неговата психика, индивидуални осо-бености и предпочитания. Ласкер успявал винаги да предаде на партиите развитие, което е най-неблагоприятно за противника.
През 1921 г. Ласкер е победен от Капабланка, но въпреки това остава труднопреодолим турнирен боец. Например през 1935 г. на силния Московски турнир, когато е на 67 години, той успява да заеме третото място, без да загуби нито една партия и изпреварва в класирането Капабланка, отстъпвайки само на Ботвиник и Флор.
Името на гениалния кубински шахматист Хосе-Раул Капабланка (1888-1942) е свързано с много легенди. Капабланка е довел до съвършенство техниката за реализиране на най-малките преимущества. Логичност и яснота в играта правят партиите му много поучителни за шахматисти от всякакъв ранг. За да бъде победен, Капабланка трябвало да бъде надигран и в позиционното маневриране, и в комбина-циите, и в реализацията на преиму-ществата.
Това успял да направи Александър Алехин (1892-1946) През 1927 г. в аржентинската столица Буенос Айрес се състоял мачът Капабланка - Алехин. Срещнали се двама шахматни гиганти в разцвета на своите сили. Капа бил на 39 години, а Алехин на 35. В изключително напрегната игра Алехин спечелил 6 партии, загубил 3, а 25 завършили наравно.
Алехин живеел с мисълта за шахмата. Той непрекъснато играел в различни турнири. Има изиграни общо 70 турнира, от които в 50 е успял да спечели първото място, а в други 14 - второто! Творчеството на Алехин е изключително богато: има множество примери за тънко позиционно маневриране, изкусно разиграване на ендшпили, разбира се, безсмъртните алехинови комбинации и зашеметяващите атаки. През 1935 г. Алехин губи мача за званието “световен шампион” с холандския гросмайстор Макс Еве, но след две години в мача-реванш постига убедителна победа и си връща титлата.
Макс Еве (1901-1981) старателно изучавал шахматната теория и усърдно се готвел за всяко едно състезание. Освен това Еве обръщал сериозно внимание и на физическата си подготовка. Освен като световен шампион и победител в няколко международни турнира, Макс Еве е дал своя принос за развитието на шахмата и като президент на Международната шахматна организация ФИДЕ (FIDE - Federation Internationale D’Echecs), която ръководи в периода 1970-1978 г.
Извън шахмата Еве се занимавал с научна работа - бил е професор по математика в университета в Хага, а като директор на Холандския изчислителен център е работил върху развитието на шахматните компютърни програми.
През 1946 г. Алехин умира непобеден. Шахматният свят остава без световен шампион. Международната шахматна федерация ФИДЕ решава да проведе мач-турнир за званието “световен шампион”. Участват Михаил Ботвиник, Паул Керес, Василий Смислов (всичките от СССР), Макс Еве (Холандия) и Самуел Решевски (САЩ). Турнирът е проведен на два етапа - в Хага и в Москва. Победител и световен шампион става Михаил Ботвиник (1911-1995).
Ботвиник е самоук талант, не е имал треньори и открива шахматната игра сравнително късно - на 12-годишна възраст. Но силният аналитичен ум, който притежава, му дава възможност да изгради свои теоретични постановки. Умението да ги прилага на практика, му помага да се задържи на върха на шахматния Олипм в продължение на четвърт век. Първия впечатляващ успех Ботвиник постига на 14 годишна възраст, когато в сеанс на едновременна игра побеждава великият Капабланка (и то само 2 години след като се е научил да играе шах!).
Ботвиник се отличавал с научния си подход към шахмата, в дебюта разработвал цели системи на игра и прибавяйки към тях образцова техника в другите стадии на играта, винаги стигал до печеливш изход в партиите.
Извън шахмата, Ботвиник се занимавал с научна дейност, достига званието доктор на техническите науки. Много години упорит труд е отдал за създаването на шахматните компютърни програми. Негова е заслугата днес компютърът да играе толкова добре шахмат.
След победата на Ботвиник правилата за провеждане на световното първенство се променят. Въвежда се мач от 24 партии и в случай на равенство, световният шампион запазвал титлата си. Двубоите за световната титла се провеждали през 3 години, а до 1963 година загубилият световен шампион е имал право на реванш през следващата година. При тези условия са проведени следните 10 мача:
1951 г. Ботвиник - Бронщайн (рез. 12:12);
1954 г. Ботвиник - Смислов (рез. 12:12);
1957 г. Ботвиник - Смислов (рез. 9,5:12,5);
1958 г. Смислов - Ботвиник (реванш, рез. 10,5:12,5);
1960 г. Ботвиник - Тал (рез. 8,5:12,5);
1961 г. Тал - Ботвиник (реванш, рез. 8:13);
1963 г. Ботвиник - Петросян (рез. 9,5:12,5);
1966 г. Петросян - Спаски (рез. 12,5:11,5);
1969 г. Петросян - Спаски (рез. 10,5:12,5);
1972 г. Спаски - Фишер (рез. 8,5:12,5)
Седмият световен шампион Василий Смислов (роден на 24 март 1925 г.) е притежавал универсален талант. Можел е много тънко да разиграе дебюта, да премине в глуха защита, бурно да атакува, или хладнокръвно да маневрира. За играта му в ендшпила няма думи, с които да се опише неговото превъзходство. Там е била стихията му.
Михаил Тал (1936-1992) се отличавал с феноменалната си комбинационна игра. В детството си Тал проявявал изключителни дарования. На 7 годишна възраст спокойно умножавал трицифрени числа и можел да повтори дума по дума лекциите на своя баща, който бил лекар, преподавател по медицина. Започнал училище на тази възраст, направо в 3. клас. Тал на 15 години вече е бил студент в Латвийския университет. Всички с нетърпение очаквали да наблюдават неговите партии: в тях винаги имало много жертви на фигури и пешки, яростни атаки срещу царя на противника и много психологическа борба, предизвикана от честата смяна на позицията, следствие от жертвите на Тал.
Тигран Петросян (1929-1984) е бил пълна противоположност на Тал, играел спокойно и избирал надеждни позиции, където обичал повече да се защитава, а не да атакува. “Железният Тигран” - така го наричали неговите противници, заради умението му да играе тактически силно.
Десетият световен шампион Борис Спаски (р. 30 януари 1937 г.) в юношеските си години е формирал шахматния си талант под зоркото око на едни от най-големите руски треньори - Владимир Зак, Александър Толуш, Игор Бондаревски. Поради това, неговият стил е брилянтно шлифован във всички стадии на играта. Спаски играе разнообразно, рисковано и партиите му преминават много интересно: в тях има и класически линии на игра, и остри тактически усложнения. От 1976 г. Спаски живее във Франция, откъдето е неговата съпруга, и се състезава от името на тази страна.
За Роберт Фишер (р. 9 март 1943 г.) може да се пише всичко: от гениалната му игра, до странното му поведение извън шахматната дъска. Боби Фишер е една от най-загадъчните и непредсказуеми личности на шахматния трон. На 15 годишна възраст той отказва да ходи на училище, защото “то не му помагало да играе шах, а всички учители били невежи, понеже не умеели да играят шах”. Въпреки, че прекъсва обучението си, Фишер е имал много висок коефициент на интелигентност - 189, при средни показатели 110-120. През периода 1966-1971 г. Боби Фишер постига феноменален резултат на шахматното поле, печели 15 първи места в 15 поредни турнира, като тук се включват и победите в мачовете на претендентите за шахматната титла - срещу Тайманов (6:0), Ларсен (6:0) и Петросян (6,5:2,5).
През 1975 г. Роберт Фишер трябва да играе мач за шахматната корона, но той се отказва да защити званието си и ФИДЕ провъзгласява за победител 24-годишния претендент Анатоли Карпов (р. 23 май 1951 г.), който побеждава Виктор Корчной в полуфинален мач от 12 партии. През периода 1975-1977 г. Карпов играе в 14. най-силни турнира в света и в 12 от тях заема първото място!
Анатоли Карпов е възпитаник на шахматната школа на Ботвиник, още от самото є основаване през 1963 г. Когато през 1971 г. Карпов побеждава на мемориала “Алехин” в Москва, Ботвиник казва: “Запомнете този ден - днес на шахматния небосклон изгря звезда от първа величина”. Стилът на младия гросмайстор се отличава с изключително майсторство в прехода от трудна защита към контраатака, със съчетаване на задълбочена позиционна борба с комбинационни решения. Карпов е световен шампион в периода 1975-1985 г., а когато след 1993 г. започват да съществуват две версии на световен шампион, той става световен шампион, версия ФИДЕ, за периода 1993-1998 г.
През 1978 г. правилата за провеждане на мача за световната титла са променени и се играе до 6 победи, без да се зачитат равенствата. Същата година Карпов печели в 93-дневен мач, игран във Филипините срещу Виктор Корчной с резултат 6:5, при постигнати 21 ремита. Като световен шампион, Карпов постига победи в 31 от изиграните 38 турнира (!). През 1981 г. отново се играе мач за световната титла между Карпов и Корчной, който завършва с победа за Карпов.
Историята на двубоите за шахматната корона продължава с феноменалните срещи между Карпов и Каспаров в пет шампионатни мача. Първият им мач е през 1984-1985 г. и продължава цели пет (!) месеца (регламентът е бил до постигане на 6 победи), което е безпрецедентен случай в историята на шахмата. След 9. партия световният шампион повежда с резултат 4:0, но след това следва серия от 17 ремита. В 27. партия Карпов отново побеждава и резултатът става 5:0. Но след пет партии претендентът пос¬тига първата победа, а след нова серия от 14 ремита Каспаров поема инициативата и довежда резултата до 5:3. В този момент президентът на ФИДЕ, Компоманес, решава, че двамата шахматисти са много преуморени и прекратява мача. През есента на 1985 г. е изигран нов мач по старите правила от 24 партии, който е спечелен от Каспаров с резултат 13:11. По-късно двамата се срещат за реванш през 1986 г. и играят нови мачове през 1987 г. и 1990 год., завършили отново с успех за Каспаров.
Гари Каспаров е роден на 13 април 1963 г. в Баку и е тринадесетият поред световен шампион. Както Карпов, така и Каспаров е усъвършенствал своето майсторство в школата на Ботвиник. Всъщност шахматната школа на Ботвиник е представлявала занятия с талантливи деца по време на техните зимни и летни ваканции. По-късно през тази школа преминава и друг световен шампион - Владимир Крамник. А след смъртта на Ботвиник занятията в неговата школа продължават да се водят от Каспаров, който открива Крамник за големия шахмат.
Острият настъпателен стил на игра на Каспаров и постигнатите великолепни победи му донасят голяма популярност и уважение в целия шахматен свят. Дълги години Каспаров е номер едно в световната ранглиста, достига и най-високия индивидуален коефициент ЕЛО в историята на шахмата - 2851.
През 1993 г. Гари Каспаров трябва да играе мач срещу претендента за шахматната корона Найджел Шорт (р. 1.06.1965 г.). На 26 февруари двамата шахматисти обявяват своето решение да “проведат своя мач извън юрисдикцията на ФИДЕ”. Мачът се провежда под егидата на създадената от Каспаров “Професионална шахматна асоциа-ция” (ПША) и завършва при резултат 12,5:7,5 за световния шампион.
През 1995 г. отново се провежда мач за световната титла под шапката на Професионалната шахматна асоциация. Този път претендент е индиецът Вишванатан Ананд (р. на 11.12.1969 г.). Победа отново постига Гари Каспаров с резултат 10,5:7,5 при регламент от 20 партии.
След прекъсване от пет години, през 2000 г. се играе мач за шахмантата корона, чийто организатор е Професионалната шахматна асоциация. Претендентът е избран от спонсора на събитието Brain Games Network и това е Владимир Крамник (р. 25.06.1975 г.). Наградният фонд е 2 милиона долара и мачът е спечелен от Крамник с резултат 8,5:6,5 при регламент от 16 партии.
През пролетта на 2005 г. Гари Каспаров обявява своето решение да се откаже от участие в официални шахматни състезания. Започва да се занимава с политика и става лидер на опозиционните партии в Русия. Въпреки отказа си от състезателна дейност, през лятото на 2006 г. Той играе демонстрационен блиц турнир в Швейцария заедно с Карпов, Корчной и Полгар.
Когато през 1993 г. Каспаров и Шорт обявяват своето решение да играят мач извън рамките на ФИДЕ, те са дисквалифицирани от международната шахматна организация. ФИДЕ обявява нов мач за шахматната корона между Анатоли Карпов и Ян Тиман. Бившият световен шампион печели мача с резултат 12,5:8,5 и става световен шампион, версия ФИДЕ.
През 1996 г. ФИДЕ провежда нов мач за шахматната титла, като този път претенденти са Карпов и Гата Камски (р. 02.06.1974 г.). Анатоли Карпов печели с резултат 10,5:7,5. След този мач шахматният свят се надява през 1997 г. да се проведе обединителен мач между световните шампиони на двете версии - ФИДЕ и ПША, но такъв не се организира.
Вместо мач между великите Карпов и Каспаров, през 1997 г. ФИДЕ променя регламента на световните шампионати. Въвежда се системата на елиминация в рамките на едно състезание както в тениса. Разликата е тази, че победителят придобива правото да играе срещу действащия световен шампион - Карпов. Състезанието се провежда през декем-ври и до финала достигат Вишванатан Ананд и англичанинът Майкъл Адамс (р. 17.11.1971 г.). Ананд печели с резултат 5:4 и през януари 1998 г. играе мач срещу добре подготвения и неизморен от продължителния маратон на елиминациите Анатоли Карпов . Това дава предимство на световния шампион и той печели с резултат 5:3.
През 1999 г. се провежда вторият поред шампионат по новите правила на ФИДЕ. Но този път е отнето правото на досегашния световен шампион да играе срещу победителя от елиминациите. Всички партии се играят по правилата на бързия шах - по 25 мин. на състезател плюс 10 сек. за всеки изигран ход. Двамата финалисти от “нокаут” системата определят новия световен шампион в мач от 6 партии. На финала достигат руснакът Александър Халифман (р. 18.01.1966 г.) и арменецът Владимир Акопян (р. 7.12.1971 г.). Руският шахматист побеждава с резултат 3,5:2,5 и става четиринадесетият световен шампион.
През 2000 г. се провежда новият шампионат, а ФИДЕ отново експериментира в правилата. Играе се по системата на елиминации, първоначално започват 72 участници, след което се включват нови 28, избрани от шахматната федерация. Този път двойките играят 2 партии при контрола за състезател от 100 мин. за 40 хода, последвани от 50 мин. за 20 хода и накрая по 10 мин. за доиграване на партията. При равенство от двете изиграни партии се играят нови две партии, но при бързата контрола от 25 мин. плюс 10 сек., а при ново равенство се играе до победа при контрола от 10 мин. плюс 10 сек. за ход за състезател. До финала на състезанието достигат Вишванатан Ананд и Алексей Широв (р. 04.07.1972 г.). Индиецът печели мача от 6 партии и става новият световен шампион, версия ФИДЕ.
ФИДЕ променя контролата на игра и през следващия шампионат на планетата, който се провежда през декември 2001 г. в Москва. Тогава на състезател се дават по 90 мин. за цялата партия, плюс бонус от 30 сек. за всеки изигран ход. За допълнителните партии контролата е 20 мин. плюс 10 сек. И при ново равенство се играят блиц партии при контрола от 5 мин. плюс 10 сек. До финала достигат украинците Василий Иванчук (р. 18.03.1969) и Руслан Пономарьов (р. 11.10.1983). След един месец почивка, през януари 2002 г., те играят финален мач от 8 партии с класическа контрола. Пономарьов печели мача с резултат 4,5:2,5 и става следващият световен шампион, версия ФИДЕ.
През 2002 г. ФИДЕ променя цикъла на провеждане на световните шампионати на всеки две години. Следващият шампионат е през 2004 г. в Триполи, Либия. До финала достигат Майкъл Адамс и Рустам Касимджанов (р. 05.12.1979 г.). Младият арменец печели световната титла, версия ФИДЕ, с резултат 4,5:3,5.
През 2005 г. ФИДЕ променя системата на световните шампионати. Досегашният начин на провеждане чрез елиминация (нокаут) става турнир за световната купа, а световният шампион се определя чрез турнир от два кръга между 8. най-силни шахматисти на планетата. Такъв турнир е проведен през есента на 2005 г. в Аржентина, където победител и нов световен шампион става българинът Веселин Топалов (р. 17.03.1975 г.).
През 2006 г. ФИДЕ провежда обединителен мач за световната титла между световните шампиони в двете версии - “ФИДЕ” и “Класически шах”. Мачът се играе в Русия между Веско Топалов и Владимир Крамник . Представителят на домакините печели мача и става новият световен шампион.
През 2007 г. се проведе нов шампионат за световната титла, този път в Мексико, където отново играха 8 шахматисти в два кръга, всеки срещу всеки. Световен шампион стана индиецът Вишванатан Ананд .
През есента на 2008 г. предстои мач-реванш между Ананд и Крамник, а в края на 2008 г. Веселин Топалов ще играе срещу победитетя от турнира за световната купа за 2007 г. - Гата Камски.
През 2009 г. в мач за световната титла ще се срещнат победителите от двубоите през 2008 год.: Ананд - Крамник и Топалов - Камски.
През 1894 г. Щайниц е победен от 26-годишния Ласкер. Победата на младия Ласкер била посрещната много резервирано от шахматния свят, но той успял много скоро да докаже, че с право носи званието “световен шампион”, побеждавайки в много силни турнири.
Емануил Ласкер (1868-1941) е философ и математик. Той възприема всичко най-добро, създадено от Щайниц, и е първият шахматист, който разглеждал зад направените ходове човека, чиято мисъл ги осъществява, неговата психика, индивидуални осо-бености и предпочитания. Ласкер успявал винаги да предаде на партиите развитие, което е най-неблагоприятно за противника.
През 1921 г. Ласкер е победен от Капабланка, но въпреки това остава труднопреодолим турнирен боец. Например през 1935 г. на силния Московски турнир, когато е на 67 години, той успява да заеме третото място, без да загуби нито една партия и изпреварва в класирането Капабланка, отстъпвайки само на Ботвиник и Флор.
Името на гениалния кубински шахматист Хосе-Раул Капабланка (1888-1942) е свързано с много легенди. Капабланка е довел до съвършенство техниката за реализиране на най-малките преимущества. Логичност и яснота в играта правят партиите му много поучителни за шахматисти от всякакъв ранг. За да бъде победен, Капабланка трябвало да бъде надигран и в позиционното маневриране, и в комбина-циите, и в реализацията на преиму-ществата.
Това успял да направи Александър Алехин (1892-1946) През 1927 г. в аржентинската столица Буенос Айрес се състоял мачът Капабланка - Алехин. Срещнали се двама шахматни гиганти в разцвета на своите сили. Капа бил на 39 години, а Алехин на 35. В изключително напрегната игра Алехин спечелил 6 партии, загубил 3, а 25 завършили наравно.
Алехин живеел с мисълта за шахмата. Той непрекъснато играел в различни турнири. Има изиграни общо 70 турнира, от които в 50 е успял да спечели първото място, а в други 14 - второто! Творчеството на Алехин е изключително богато: има множество примери за тънко позиционно маневриране, изкусно разиграване на ендшпили, разбира се, безсмъртните алехинови комбинации и зашеметяващите атаки. През 1935 г. Алехин губи мача за званието “световен шампион” с холандския гросмайстор Макс Еве, но след две години в мача-реванш постига убедителна победа и си връща титлата.
Макс Еве (1901-1981) старателно изучавал шахматната теория и усърдно се готвел за всяко едно състезание. Освен това Еве обръщал сериозно внимание и на физическата си подготовка. Освен като световен шампион и победител в няколко международни турнира, Макс Еве е дал своя принос за развитието на шахмата и като президент на Международната шахматна организация ФИДЕ (FIDE - Federation Internationale D’Echecs), която ръководи в периода 1970-1978 г.
Извън шахмата Еве се занимавал с научна работа - бил е професор по математика в университета в Хага, а като директор на Холандския изчислителен център е работил върху развитието на шахматните компютърни програми.
През 1946 г. Алехин умира непобеден. Шахматният свят остава без световен шампион. Международната шахматна федерация ФИДЕ решава да проведе мач-турнир за званието “световен шампион”. Участват Михаил Ботвиник, Паул Керес, Василий Смислов (всичките от СССР), Макс Еве (Холандия) и Самуел Решевски (САЩ). Турнирът е проведен на два етапа - в Хага и в Москва. Победител и световен шампион става Михаил Ботвиник (1911-1995).
Ботвиник е самоук талант, не е имал треньори и открива шахматната игра сравнително късно - на 12-годишна възраст. Но силният аналитичен ум, който притежава, му дава възможност да изгради свои теоретични постановки. Умението да ги прилага на практика, му помага да се задържи на върха на шахматния Олипм в продължение на четвърт век. Първия впечатляващ успех Ботвиник постига на 14 годишна възраст, когато в сеанс на едновременна игра побеждава великият Капабланка (и то само 2 години след като се е научил да играе шах!).
Ботвиник се отличавал с научния си подход към шахмата, в дебюта разработвал цели системи на игра и прибавяйки към тях образцова техника в другите стадии на играта, винаги стигал до печеливш изход в партиите.
Извън шахмата, Ботвиник се занимавал с научна дейност, достига званието доктор на техническите науки. Много години упорит труд е отдал за създаването на шахматните компютърни програми. Негова е заслугата днес компютърът да играе толкова добре шахмат.
След победата на Ботвиник правилата за провеждане на световното първенство се променят. Въвежда се мач от 24 партии и в случай на равенство, световният шампион запазвал титлата си. Двубоите за световната титла се провеждали през 3 години, а до 1963 година загубилият световен шампион е имал право на реванш през следващата година. При тези условия са проведени следните 10 мача:
1951 г. Ботвиник - Бронщайн (рез. 12:12);
1954 г. Ботвиник - Смислов (рез. 12:12);
1957 г. Ботвиник - Смислов (рез. 9,5:12,5);
1958 г. Смислов - Ботвиник (реванш, рез. 10,5:12,5);
1960 г. Ботвиник - Тал (рез. 8,5:12,5);
1961 г. Тал - Ботвиник (реванш, рез. 8:13);
1963 г. Ботвиник - Петросян (рез. 9,5:12,5);
1966 г. Петросян - Спаски (рез. 12,5:11,5);
1969 г. Петросян - Спаски (рез. 10,5:12,5);
1972 г. Спаски - Фишер (рез. 8,5:12,5)
Седмият световен шампион Василий Смислов (роден на 24 март 1925 г.) е притежавал универсален талант. Можел е много тънко да разиграе дебюта, да премине в глуха защита, бурно да атакува, или хладнокръвно да маневрира. За играта му в ендшпила няма думи, с които да се опише неговото превъзходство. Там е била стихията му.
Михаил Тал (1936-1992) се отличавал с феноменалната си комбинационна игра. В детството си Тал проявявал изключителни дарования. На 7 годишна възраст спокойно умножавал трицифрени числа и можел да повтори дума по дума лекциите на своя баща, който бил лекар, преподавател по медицина. Започнал училище на тази възраст, направо в 3. клас. Тал на 15 години вече е бил студент в Латвийския университет. Всички с нетърпение очаквали да наблюдават неговите партии: в тях винаги имало много жертви на фигури и пешки, яростни атаки срещу царя на противника и много психологическа борба, предизвикана от честата смяна на позицията, следствие от жертвите на Тал.
Тигран Петросян (1929-1984) е бил пълна противоположност на Тал, играел спокойно и избирал надеждни позиции, където обичал повече да се защитава, а не да атакува. “Железният Тигран” - така го наричали неговите противници, заради умението му да играе тактически силно.
Десетият световен шампион Борис Спаски (р. 30 януари 1937 г.) в юношеските си години е формирал шахматния си талант под зоркото око на едни от най-големите руски треньори - Владимир Зак, Александър Толуш, Игор Бондаревски. Поради това, неговият стил е брилянтно шлифован във всички стадии на играта. Спаски играе разнообразно, рисковано и партиите му преминават много интересно: в тях има и класически линии на игра, и остри тактически усложнения. От 1976 г. Спаски живее във Франция, откъдето е неговата съпруга, и се състезава от името на тази страна.
За Роберт Фишер (р. 9 март 1943 г.) може да се пише всичко: от гениалната му игра, до странното му поведение извън шахматната дъска. Боби Фишер е една от най-загадъчните и непредсказуеми личности на шахматния трон. На 15 годишна възраст той отказва да ходи на училище, защото “то не му помагало да играе шах, а всички учители били невежи, понеже не умеели да играят шах”. Въпреки, че прекъсва обучението си, Фишер е имал много висок коефициент на интелигентност - 189, при средни показатели 110-120. През периода 1966-1971 г. Боби Фишер постига феноменален резултат на шахматното поле, печели 15 първи места в 15 поредни турнира, като тук се включват и победите в мачовете на претендентите за шахматната титла - срещу Тайманов (6:0), Ларсен (6:0) и Петросян (6,5:2,5).
През 1975 г. Роберт Фишер трябва да играе мач за шахматната корона, но той се отказва да защити званието си и ФИДЕ провъзгласява за победител 24-годишния претендент Анатоли Карпов (р. 23 май 1951 г.), който побеждава Виктор Корчной в полуфинален мач от 12 партии. През периода 1975-1977 г. Карпов играе в 14. най-силни турнира в света и в 12 от тях заема първото място!
Анатоли Карпов е възпитаник на шахматната школа на Ботвиник, още от самото є основаване през 1963 г. Когато през 1971 г. Карпов побеждава на мемориала “Алехин” в Москва, Ботвиник казва: “Запомнете този ден - днес на шахматния небосклон изгря звезда от първа величина”. Стилът на младия гросмайстор се отличава с изключително майсторство в прехода от трудна защита към контраатака, със съчетаване на задълбочена позиционна борба с комбинационни решения. Карпов е световен шампион в периода 1975-1985 г., а когато след 1993 г. започват да съществуват две версии на световен шампион, той става световен шампион, версия ФИДЕ, за периода 1993-1998 г.
През 1978 г. правилата за провеждане на мача за световната титла са променени и се играе до 6 победи, без да се зачитат равенствата. Същата година Карпов печели в 93-дневен мач, игран във Филипините срещу Виктор Корчной с резултат 6:5, при постигнати 21 ремита. Като световен шампион, Карпов постига победи в 31 от изиграните 38 турнира (!). През 1981 г. отново се играе мач за световната титла между Карпов и Корчной, който завършва с победа за Карпов.
Историята на двубоите за шахматната корона продължава с феноменалните срещи между Карпов и Каспаров в пет шампионатни мача. Първият им мач е през 1984-1985 г. и продължава цели пет (!) месеца (регламентът е бил до постигане на 6 победи), което е безпрецедентен случай в историята на шахмата. След 9. партия световният шампион повежда с резултат 4:0, но след това следва серия от 17 ремита. В 27. партия Карпов отново побеждава и резултатът става 5:0. Но след пет партии претендентът пос¬тига първата победа, а след нова серия от 14 ремита Каспаров поема инициативата и довежда резултата до 5:3. В този момент президентът на ФИДЕ, Компоманес, решава, че двамата шахматисти са много преуморени и прекратява мача. През есента на 1985 г. е изигран нов мач по старите правила от 24 партии, който е спечелен от Каспаров с резултат 13:11. По-късно двамата се срещат за реванш през 1986 г. и играят нови мачове през 1987 г. и 1990 год., завършили отново с успех за Каспаров.
Гари Каспаров е роден на 13 април 1963 г. в Баку и е тринадесетият поред световен шампион. Както Карпов, така и Каспаров е усъвършенствал своето майсторство в школата на Ботвиник. Всъщност шахматната школа на Ботвиник е представлявала занятия с талантливи деца по време на техните зимни и летни ваканции. По-късно през тази школа преминава и друг световен шампион - Владимир Крамник. А след смъртта на Ботвиник занятията в неговата школа продължават да се водят от Каспаров, който открива Крамник за големия шахмат.
Острият настъпателен стил на игра на Каспаров и постигнатите великолепни победи му донасят голяма популярност и уважение в целия шахматен свят. Дълги години Каспаров е номер едно в световната ранглиста, достига и най-високия индивидуален коефициент ЕЛО в историята на шахмата - 2851.
През 1993 г. Гари Каспаров трябва да играе мач срещу претендента за шахматната корона Найджел Шорт (р. 1.06.1965 г.). На 26 февруари двамата шахматисти обявяват своето решение да “проведат своя мач извън юрисдикцията на ФИДЕ”. Мачът се провежда под егидата на създадената от Каспаров “Професионална шахматна асоциа-ция” (ПША) и завършва при резултат 12,5:7,5 за световния шампион.
През 1995 г. отново се провежда мач за световната титла под шапката на Професионалната шахматна асоциация. Този път претендент е индиецът Вишванатан Ананд (р. на 11.12.1969 г.). Победа отново постига Гари Каспаров с резултат 10,5:7,5 при регламент от 20 партии.
След прекъсване от пет години, през 2000 г. се играе мач за шахмантата корона, чийто организатор е Професионалната шахматна асоциация. Претендентът е избран от спонсора на събитието Brain Games Network и това е Владимир Крамник (р. 25.06.1975 г.). Наградният фонд е 2 милиона долара и мачът е спечелен от Крамник с резултат 8,5:6,5 при регламент от 16 партии.
През пролетта на 2005 г. Гари Каспаров обявява своето решение да се откаже от участие в официални шахматни състезания. Започва да се занимава с политика и става лидер на опозиционните партии в Русия. Въпреки отказа си от състезателна дейност, през лятото на 2006 г. Той играе демонстрационен блиц турнир в Швейцария заедно с Карпов, Корчной и Полгар.
Когато през 1993 г. Каспаров и Шорт обявяват своето решение да играят мач извън рамките на ФИДЕ, те са дисквалифицирани от международната шахматна организация. ФИДЕ обявява нов мач за шахматната корона между Анатоли Карпов и Ян Тиман. Бившият световен шампион печели мача с резултат 12,5:8,5 и става световен шампион, версия ФИДЕ.
През 1996 г. ФИДЕ провежда нов мач за шахматната титла, като този път претенденти са Карпов и Гата Камски (р. 02.06.1974 г.). Анатоли Карпов печели с резултат 10,5:7,5. След този мач шахматният свят се надява през 1997 г. да се проведе обединителен мач между световните шампиони на двете версии - ФИДЕ и ПША, но такъв не се организира.
Вместо мач между великите Карпов и Каспаров, през 1997 г. ФИДЕ променя регламента на световните шампионати. Въвежда се системата на елиминация в рамките на едно състезание както в тениса. Разликата е тази, че победителят придобива правото да играе срещу действащия световен шампион - Карпов. Състезанието се провежда през декем-ври и до финала достигат Вишванатан Ананд и англичанинът Майкъл Адамс (р. 17.11.1971 г.). Ананд печели с резултат 5:4 и през януари 1998 г. играе мач срещу добре подготвения и неизморен от продължителния маратон на елиминациите Анатоли Карпов . Това дава предимство на световния шампион и той печели с резултат 5:3.
През 1999 г. се провежда вторият поред шампионат по новите правила на ФИДЕ. Но този път е отнето правото на досегашния световен шампион да играе срещу победителя от елиминациите. Всички партии се играят по правилата на бързия шах - по 25 мин. на състезател плюс 10 сек. за всеки изигран ход. Двамата финалисти от “нокаут” системата определят новия световен шампион в мач от 6 партии. На финала достигат руснакът Александър Халифман (р. 18.01.1966 г.) и арменецът Владимир Акопян (р. 7.12.1971 г.). Руският шахматист побеждава с резултат 3,5:2,5 и става четиринадесетият световен шампион.
През 2000 г. се провежда новият шампионат, а ФИДЕ отново експериментира в правилата. Играе се по системата на елиминации, първоначално започват 72 участници, след което се включват нови 28, избрани от шахматната федерация. Този път двойките играят 2 партии при контрола за състезател от 100 мин. за 40 хода, последвани от 50 мин. за 20 хода и накрая по 10 мин. за доиграване на партията. При равенство от двете изиграни партии се играят нови две партии, но при бързата контрола от 25 мин. плюс 10 сек., а при ново равенство се играе до победа при контрола от 10 мин. плюс 10 сек. за ход за състезател. До финала на състезанието достигат Вишванатан Ананд и Алексей Широв (р. 04.07.1972 г.). Индиецът печели мача от 6 партии и става новият световен шампион, версия ФИДЕ.
ФИДЕ променя контролата на игра и през следващия шампионат на планетата, който се провежда през декември 2001 г. в Москва. Тогава на състезател се дават по 90 мин. за цялата партия, плюс бонус от 30 сек. за всеки изигран ход. За допълнителните партии контролата е 20 мин. плюс 10 сек. И при ново равенство се играят блиц партии при контрола от 5 мин. плюс 10 сек. До финала достигат украинците Василий Иванчук (р. 18.03.1969) и Руслан Пономарьов (р. 11.10.1983). След един месец почивка, през януари 2002 г., те играят финален мач от 8 партии с класическа контрола. Пономарьов печели мача с резултат 4,5:2,5 и става следващият световен шампион, версия ФИДЕ.
През 2002 г. ФИДЕ променя цикъла на провеждане на световните шампионати на всеки две години. Следващият шампионат е през 2004 г. в Триполи, Либия. До финала достигат Майкъл Адамс и Рустам Касимджанов (р. 05.12.1979 г.). Младият арменец печели световната титла, версия ФИДЕ, с резултат 4,5:3,5.
През 2005 г. ФИДЕ променя системата на световните шампионати. Досегашният начин на провеждане чрез елиминация (нокаут) става турнир за световната купа, а световният шампион се определя чрез турнир от два кръга между 8. най-силни шахматисти на планетата. Такъв турнир е проведен през есента на 2005 г. в Аржентина, където победител и нов световен шампион става българинът Веселин Топалов (р. 17.03.1975 г.).
През 2006 г. ФИДЕ провежда обединителен мач за световната титла между световните шампиони в двете версии - “ФИДЕ” и “Класически шах”. Мачът се играе в Русия между Веско Топалов и Владимир Крамник . Представителят на домакините печели мача и става новият световен шампион.
През 2007 г. се проведе нов шампионат за световната титла, този път в Мексико, където отново играха 8 шахматисти в два кръга, всеки срещу всеки. Световен шампион стана индиецът Вишванатан Ананд .
През есента на 2008 г. предстои мач-реванш между Ананд и Крамник, а в края на 2008 г. Веселин Топалов ще играе срещу победитетя от турнира за световната купа за 2007 г. - Гата Камски.
През 2009 г. в мач за световната титла ще се срещнат победителите от двубоите през 2008 год.: Ананд - Крамник и Топалов - Камски.
